Търсиш искрица щастие
в този мрачен свят.
В устието на своите вени,
в своя слънчев бряг.
Заобиколен си с пари,
намираш се в малък оазис
покрай тебе текат мръсни реки
и всеки в тях е нагазил.
Изземваш слънчевата светлина
за да си стоплиш душата,
в окото ти свети звезда
и заробва на всички сърцата.
Антонина Н. А. ( Тони Флойда )
Изгрява в мене месец юли над морско синьо-белите вълни, а сред тях с блясък дивен ме гледат твоите очи. Следа от мъничко зверче остави в сърцето ми ти и с хулиганската си прелест цялата ме покори.
Юлски вятър тих и нежен
Лицето ми с пръстите си плени
И само мисълта за тебе
Яростно скалата на спомена руши.
Събирам къс по къс от разрушената скала, и сякаш виждам русата ти слънчева коса. И докато съм още жива, Юли, ти едно помни, каквото и да стане с мен ще живееш вечно в моите мечти.
Антонина Н. А. ( Тони Флойда )
Часовникът отмерва и изтиква дните. А ние остаряваме, остаряват и мечтите ни. Пръстите ни посивели, а някога млади, навиват пружината ръждива. И сякаш споменът с ютия изглади, от умът ни изтрива всички случки и весели и тъжни и благодатни, неща които са ми харесвали, а също старите ми мисли необятни. Остаря и любовта, и нея я няма вече. Спомням си как в ноща си отиде, замина далече. Щом часовника спре и нашето сърце ще спре, и времето завинаги ще спре. И нашата мисъл и тя ще отиде, завинаги!
Антонина Н. А. ( Тони Флойда )
