Спомен ( на Юлия )

Изгрява в мене месец юли над морско синьо-белите вълни, а сред тях с блясък дивен ме гледат твоите очи. Следа от мъничко зверче остави в сърцето ми ти и с хулиганската си прелест цялата ме покори.                                   
Юлски вятър тих и нежен
Лицето ми с пръстите си плени
И само мисълта за тебе
Яростно скалата на спомена руши.
Събирам къс по къс от разрушената скала, и сякаш виждам русата ти слънчева коса. И докато съм още жива, Юли, ти едно помни, каквото и да стане с мен ще живееш вечно в моите мечти.
                 Антонина Н. А. ( Тони Флойда )