***

Часовникът отмерва и изтиква дните. А ние остаряваме, остаряват и мечтите ни. Пръстите ни посивели, а някога млади, навиват пружината ръждива. И сякаш споменът с ютия изглади, от умът ни изтрива всички случки и весели и тъжни и благодатни, неща които са ми харесвали, а също старите ми мисли необятни. Остаря и любовта, и нея я няма вече. Спомням си как в ноща си отиде, замина далече. Щом часовника спре и нашето сърце ще спре, и времето завинаги ще спре. И нашата мисъл и тя ще отиде, завинаги! 
                   Антонина Н. А. ( Тони Флойда )